Когато си отиде не попита
болка ти дали ни причини,
но сърцата ни остави свити
и не чувстваш колко ни боли.
Отиде си! На никого не каза нищо!
Като звезда безмълвно паднала в нощта!
Остана само светлата ти диря,
да свети в нашите сърца!
Не е истина,че мъката голяма
ще стихне в нашите сърца.
Една е истината - теб те няма
и ний безкрайно ще скърбим!
Година - вечност,а болката
е все така голяма.
Какво по-лошо от това
да бъдеш с нас,а да те няма!
С много обич и тъга
пазим в сърцата си
спомена за теб!
Добрите хора не умират,
не се превръщат в пепел или в дим,
те винаги оставят светла диря
и честен път,по който да вървим.
Тленно тяло ще изгасне,
ще изстинат в гроба жили.
МОЯТ ДУХ С ВАС ЩЕ РАСТНЕ,
С ВАС ЩЕ СВЕТЯТ МОЙТЕ СИЛИ!
Напразно чакаме вратите да отвориш,
напразно чакаме пред нас да се явиш.
Напразно чакаме да заговориш-
сълзите ни да изсушиш!
Ще пръска времето забрава
над позлатените вълни
и твоята душа ще плава
към неизвестни далнини!
Няма го твоят мил и скъп образ, твоето
добро сърце, което така много ни обичаше.
Ще минат години, но добрите спомени за
теб ще живеят вечно в нашите сърца!
Смъртта не пита кой е млад и стар
изгаря всеки в нейния пожар.
Остава въглен да гори,
където падне вечно да боли!
Жестоката съдба ни отреди
да те носим в сърцата си
като болка и спомен!
СКРЪБТА ПО ТЕБ ЩЕ БЪДЕ ВЕЧНА!
Ако можем с думи да те върнем,
най-хубавите за теб ще изберем!
Ако можем със сълзи да те върнем,
море от тях ще съберем!
Мили и скъпи са спомените, които ни
остави. Те ще живеят вечно в нашите сърца.
Никога няма да забравим безпределната
ти доброта и обич към нас!
Защо в живота все така се случва
да се разделим с най-добрите
Защо все тях смъртта улучва
и скрива им от нас очите!
Мъка къса ни сърцата,
пред твоя гроб стоим, стоим
и ниско свели сме челата,
докато сме живи ще скърбим!
За един живот живян достойно,
за едно сърце голямо и прекрасно,
за един образ скъп,мил и непрежалим
ЗАБРАВА НЯМА!